Myschool.bg

   

Повестта ‘‘Крадецът на праскови’’  разкрива уменията на Емилиян Станев да създава   колоритни женски образи , изразяващи ярко, но ненатрапчиво женската красота . Това той постига в една от най-хубавите си творби .

            Свободата и щастието са две от най-важните  ценности в живота на човек . Срещу тях застават закостенелите разбирания  на патриархалния свят от 19  век . Чрез образите на Елисавета и Иво писателят ни прави свидетели на омразата , която цари наоколо . За младите хора няма да бъде лесно  да се борят за своята любов ,но поривът за щастие ги кара да не губят силите си . Те изпитват нуждата да бъдат щастливи и свободни , но от другата страна са отговорностите към семейството и обществото . Въпреки това невъзможната любов побеждава .

            Повестта ‘’Крадецът на праскови’’  пресъздава атмосферата  в дома на Елисавета и полковника. Тя е спокойна , лишена от обрати . В нея всичко се случва по реда си . Авторът използва предимно описания на обстановката и персонажите .

            Главната героиня има не лека съдба -нейното семейство е обедняло и то я подтиква да загърби любовта , за да търси мъж , с когото да сключи брак по сметка . Елисавета бързо намразва съпруга си , защото между тях няма чувства : ’’той беше виновникът за пропиления й живот ’’. Младата учителка не може да се раздели с полковника , защото не е възпитана по този начин . Тя от малка е научена на ‘’тогавашния непреклонен , прост и жесток морал’’.Двамата нямат общи теми на разговор . Това най-ярко проличава при мнението им за пленниците . Елисавета мисли, че те са хора като останалите , но старият полковник не се трогва от думите й, ’’смятаийки ги за даскалски приказки’’ . Брачният съюз между двамата не дава своите плодове, защото тя е бездетна . Една от най-важните страни на брака не е спазена , а като прибавим към това и липсата на диалог и разбирателсво между двамата съпрузи , то техният живот се обезмисля непрекъснато . Героинята таи дълбоко в душата си чувство на отчаяние и малоценност. В часовете на самота , които тя прекарва всеки ден я връхлита любовта на Иво . За нея това е нещо излючително различно . До този момент младата  учителка не се е радвала на живота  като сега . Но това е най-трудният период от нейния  живот . Тя не може да остави съпруга си и да се впусне в предизвикателствата на любовта . Героинята започва да се терзае : ‘’душата й бе разделена на две същества , едното –примирената , угнетената жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото- непознатото досега , вярващо , любящо  и ликуващо същество , което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо ’’ . Тя се превръша в робиня , защото се страхува от предразсъдъците на обществото . Но това я погубва бавно  -духовно и физически . В началото тя е ‘’…красива жена , преминала първата си младост’’ , а в края  ‘’в големите й очи се долавяше  нещо замислено , което придаваше  на погледа й студен израз , какъвто имат очите на бездетните и незадоволени жени ‘’.

Елисавета е станала  пленница на скуката и еднообразието , но  ‘’неочаквано тя  чу , че  скритият  в чучелото звънец издрънча ‘’. Този звънец е  толкова  дълго чакан от героинята . Душата й ще бъде озарена от голямата любов , която  очаква  така нетърпеливо .  Иво Обретенович сбъдва мечтата на красивата Елисавета . Той откъсва  ‘’забранения плод’’ и го подарява на учителката .

Военнопленникът попада в плен на красотата  и очарованието на  тази жена . За двамата любовта има различни измерения . За Елисавета тя е средство да изгони старостта , а за Иво е начин по-лесно да приеме действителността . Всяка  тяхна среща е съпроводена от желанието мигът любов да бъде вечен . Но това не е толкова лесно . Младите хора трябва да се борят за своята любов . Липата крие влюбените . В образа на дървото откриваме както щастливи моменти , така и носталгия по отминалите дни . Липата е свидетел на всяка  ласка между влюбените , но в нея героинята  ‘’виждаше някогашната Елисавета с нейната пропиляна младост…’’ . Влюбената жена придобива сила и смелост . Тя е готова да полети , защото е свободна   да почувства любовта . Дори и слугинята  забелязва промяната й  : ‘’Човек се подмладява  , когато душата му е свободна ‘’.Тя често си задава въпроси – редно ли е и  каква  цена ще трябва да заплати за тази лудост . В един малък град като Велико Търново Елисавета се раличава  много от останалите . Иво е другият пример за различие . Той не загубва куража си да оцелее в пленничеството . Младият човек се влюбва  в жената на най-строгия си мъчител . Любовта му с Елисавета  го променя . За него тя  е спасение : ‘’леко понасям всичко , когато мисля за вас …’’ .

            За героите любовта е изживяна като полет към щастието и изпитанието . Това  магично  чувство кара Иво да посети вилата  във фаталната нощ , когато намира смъртта си . Младите не  са  имали правото да изберат свободата и щастието през живота си , затова героинята решава да го последва  в смъртта .

            За Елисавета пленникът е много по-различен от всички останали . Само Иво е способен  на такава дързост . Той ще й даде цялата онази топлота , която й е липсвала през всичките онези години , прекарани с полковника . Така младите хора извървяват пътя към щастието и свободата .

            За кратко време красивата учителка Елисавета и сръбският пленник Иво Обретенович надмогват заобикалящия ги ужас и заплащат  с живота си .На преден план изпъкват поривите за любов , благородство , право на свободен избор . Затова се борят главните герои , те искат  свобода , за да бъдат щастливи . Това много трудно би се случило . Една чиста и истинска любов не може да победи предразсъдъците и остарелите разбирания на хората от 19 век .

            С повестта ‘’Крадецът на праскови ‘’ Емилян Станев постига един от върховете в творчеството си . С помощта на творбата си авторът пресъздава идеята ,че само истинската любов може да надмогне дори смъртта .