Myschool.bg

Николай Хайтов е известен наш съвременен писател , който най-често се помни с емблематични за своето творчество творби като "Диви разкази", "Шумки от габър", "Капитан Петко войвода" и редица други, които документират историческата ни съдба и неуспоромото писателското кредо на твореца от Родопа планина. Именно лиричната мекота на тази планина оживява в негови разкази и есета, а историческата и съдба- в множество статии и бележки. Използвайки високите значения, които Родопите имат по принцип в националната ни символика, авторът на "Дервишово семе" вписва в културната ни география и този колоритен край с необикновените му хора и проявления в живота. 

 

 От дълбока древност народът ни е отдавал голямо значение на първата брачна нощ, като важна част от цялостната сватбена обредност в духа на патриархалната традиция. Този мотив присъства и в "Дервишово семе", макар че тук самият акт е сведен до друга проекция-стопяване на насилието и постигане на специфична красота и хармония в сакралния момент на опознаването. Въпреки че всъщност липсва същинско брачно съпреживяване, което би трябвало да се осъществи по законите на патриархата, сцената на опознаването е особено задушевна.  Две млади сърца,  непознали преднамереността и кахърите на времето, преоткриват както себе си така и другия, преминавайки в друг статус-на брачното съжителство- въпреки неналичието на истински акт между тях.

 

 Основните персонажи в разказа са Силвина и Рамадан, все още деца, които са длъжни да изпълняват повелите на времето и патриархалните норми. Тази натъкмена преждевременната сватба принудително прекратява юношеското усещане за света и непосилно ги натоварва с родовите повели за продължаване на рода. Липсата на зрелост у двамата герои ги кара да търсят начин как да оправдаят времето на опознаване. По детски те се стремят да заобиколят жестоката повеля на рода за удостоверяване невинността на девойката. И тук именно се намесва решението на Хайтов да представи Рамадан и Силвина като все още недостигнали етапа на зрелостта-закачката на момчето, когато раздухва миглите на момичето , за да се подредят, когато тя се събужда сутрин. Въпреки всичко младоженците не се чувстват унизените се обичат по своему, стараейки се да се опознаят и преоткрият себе си като нови индивидуалности. Момчето харесва Силвина, любувайки и се на красотата, на душевността. Сам той признава , че нейната красота огрява дома им"като слънце". И все пак в своята наивна патриархалност те намират начин как да оправдаят наличието на кръв-сигурен знак, че бракосъчетанието е осъществено. изобретателността на Силвина помага в този момент. Заживяването у дома като семейство и изпълняването на ежедневните задължения като домакиня-всичко това постепенно следва своя ход и радва със спокойствие и задушевност двамата млади. Влюбването постепенно изпълва сърцата им, та всичко наоколо грее в особена светлина:"Засмели се бяха и гредите. . . . а пък джамчето на одаята. . . . в него се оглеждаше. . . Вземеше ли да се реше, аз заставах да я гледам. Гледах, гледах. . . "Може би именно това захласване един в друг прави героите привлекателни. Защото любовта им е чиста и истинска. Любов, в която присъствие намира цялата вселена-цветове, мирис и цвят, билки, окачени по гредите.  

 

 Затова макар и създали нови семейства,  и осоществили вече родовите повели на времето, Силвина и Рамадан продължават да се обичат, таейки любовта от другите само за себе си.

 С просветленото си смирение жената по своебразен начин създава мъжа, извиква неочаквани реакции у него-отказ от насилието, мъдро приемане на съдбата. Внушава , че силата му е в умението да овладява дивото себе си, устоявайки на житейските изпитания с постоянство, с разбиране и грижа за другия.