Myschool.bg

Творбата на Николай Хайтов „Дервишово семе” е последният разказ в сборника „Диви разкази”. Текстът може да се определи като смислова поанта, разгръщата възела на човешките взаимоотношения.

 

Основният сблъсък в произведението, между колективното и индивидуалното, е част от сложните конфликти на битието, които заплитат и разплитат възела на живота на героите от творбата...

Творбата на Николай Хайтов „Дервишово семе” е последният разказ в сборника „Диви разкази”. Текстът може да се определи като смислова поанта, разгръщата възела на човешките взаимоотношения.

 

Основният сблъсък в произведението, между колективното и индивидуалното, е част от сложните конфликти на битието, които заплитат и разплитат възела на живота на героите от творбата. Сблъсквайки се с любовта и омразата, борейки се срещу закостенелите патриархални ценности, героят Рамадан заплита съдбоносен възел на човешките съдби и взаимоотнашения.

 

Начеването на съдбовния възел е отбелязано още в началото на разказа: „Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза.”. Момчето Рамадан не е навършило четиринадесет години, а вече му налагат да носи отговорността за жена. Именно женитбата на Рамадан и Силвина очертава първия момент на заплитането на възела.

 

Героят дори не е осведомен за събитието, а разбира случайно: „ За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите си го правеха сами.”. Против волята си той върши всичко това, подчинявайки се безусловно на родовите закони. Но Рамадан не подозира, че съдбата е направила избор, който впоследствие ще промени коренно живота му, вплитайки го в сложни взаимоотношения.

 

Когато героят вижда булката си, остава очарован. Сърцето веднага казва думата си и между двамата пламва чиста и искрена, по детски наивна любов: „Докато се развивахме със Силвина и повивахме (...), то, сърцето, се навивало, навивало... „. Тази изпепеляваща за младите любов, бележи и втория смислов и един от най-важните моменти на заплитането на съдбовния възел. Оттук-нататък героите ще се развиват, порастват, ще търсят истинското си „аз”, борейки се срещу строгите канони на родовия свят.

 

Рамадан и Силвина са все още две деца след сбатбата си, те не са запознати със злобния свят на възрастните. Не разбират, че хармоничният живот, който водят, може да бъде разрушен твърде лесно. Така и става. Научавайки, че сестра им е още мома, братята на Силвина я прибират и продават на Руфат за два пръча. Това бележи края на истинския живот на Рамадан и започването на душевното страдание, което носи на героя само мрак и омраза: „ Сетне каквото се случи, мина ей оттука, през сърцето си го прекарах. Като с губерка.”. Злобата и гневът по изгубената любов и поруганата чест го правят „сламен човек” – без душа, без сърце, готов на всичко, за да отмъсти на Руфат и веднъж завинаги да разплете сложния възел. Но тъй като той е „семеносителя”, дядото не му разрешава да извърши каквото и да е, за да не навреди на продължаването на рода. Това обаче не се отразява добре на героя и той се разболява.

 

След като отива в Триград, за да се лекува, Рамадан поема ново изпитание – женитбата си, която е съпътствана от липса на каквато и да е любов. Така възелът на човешките съдби продължава да се навива. След като героят се сдобива с дете и по този начин изпълнява задължението си към рода, той смята, че е готов да получи възмездие, слагайки край на безконечния възел. Виждайки обаче и Силвина с дете на ръце, героят отново е възпрян и това слага окончателен завършек на злото у него. Той все повече ще открива себе си като освобождава доброто и притъпква злото в душата си: „И се поднесе тъй животът, ден след ден, година след година.”.

 

Но ето, че този сложен възел на човешките взаимоотношения започва да се разнищва, когато Руфат се разболява. Рамадан вече не е възпрепятстван от ничия ограда или врата, може да отмъсти за всичко на Руфат само с една прегръдка със Силвина пред очите му. И все пак възелът не е разплетен напълно.

 

Новото изпитание за героя са думите на Силвина: „ Ако той беше звяр, не ставай и ти.”. Рамадан вече е потъпкал злото у себе си. Той дори слугува на дългогодишния си враг в името на любовта. И макар героят да „тъпче на това кръстопътче”, всъщност той е открил себе си и е намерил края на този съдбовен възел.

 

„Дервишово семе” е разказ, разкриващ сложните и безусловни взаимоотнашиния в Родопа планина. Героите преминават препятствие след препятствие, търсейки истинската си същност, готови да преборят суровите патриархални закони и в крайна сметка да намерят края на своя възел.