Myschool.bg

В този живот не може да се печели. Човек трябва да даде себе си на живота, а не да ограбва живота за себе си.

 

Преосмислянето на утвърдени разбирания и нагласи е процес на самопознание. Човешките ценности се утвърждават и устояват в изпитания. Пример за това е повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови”.

В сблъсъка на разума и чувствата, разкъсван от примирение и жажда за живот, човек е принуден непрекъснат ода избира. При всеки избор човешките ценности са подложени на изпитания. В изпитанията те се утвърждават.

 

Чрез избора си човек се стреми да уравновеси природата и цивилизацията – във и извън себе си. Усилията му откриват другия като мяра на собствените човешки ценности.

 

Елисавета не познава собственото си Аз. Затова не може да осмисли и оцени своето съществуване. Природата `и предлага възможност да осмисли своите ценности. Така се слага край на едно несправедливо равновесие и се подтиква към самопознание. Героинята открива една своя неподозирана същност, вижда един нов свят, осъзнава своите човешки ценности. Поради силата и исконността си те са неподвластни и устойчиви в изпитание. Себе си и своите ценности Елисавета осмисля чрез пленника. Всеки от нас търси себе си чрез себеподобните. Осъзнавайки собствената си същност чрез човека до нас.

 

Необходимо е точното време и място за осъществяването на процеса. Би ли открила Елисавета своите човешки ценности в друг момент и с друг човек? В досегашния `и живот полковникът е нейното обкръжение. Но той не се оказва огледало за ценностната `и система. Животът ни преминава в търсене на човека до него, другата част от нашето цяло. Чрез пленника Елисавета осмисля човешките си ценности. Поради истинността и силата им тя се бори за тях. Човек винаги отстоява това, което обича и това, в което вярва. Нашата същност предопределя преодоляването на изпитанията. Ако пленникът си отиде, това означава Елисавета да предаде себе си. Защото, защитавайки него, тя всъщност отстоява собствената си същност. Човешките ценности имат здрави устои в душата на човек. Това ни прави да бъдем силни и да посрещаме изпитанията като предизвикателства. На човек, като най-висше същество на природата, това е негово право. Силни сме с човешките си ценности и със способността си да ги отстояваме в изпитанията.

 

Стихията на любовта между Елисавета и пленника е стихията на самия живот. Има противопоставяне на безсмислената хаотичност на унищожението. Елисавета, осъзнала се като човешка същност и ценност, се брани да се запази през препятствията.

 

Осъзнавайки своите ценности, човек запазва себе си в препятствията. Предлага се нетрадиционно решение на проблема за конфликта между природа и цивилизация. Освобождаването на природното в човека компенсира безумствата на цивилизацията. Прозира драматизма да бъдеш заключен в самотата на своята идентичност и съзнава човечността като възможност да изразиш себе си чрез другия.

 

Нашата духовност е във властта на ужасна инертна сила, караща ни да се задоволяваме с привичния за нас живот. В търсенето на човека до нас доказваме самите себе си. Другият за нас е изпитание и самопознание. По силата на природния закон умеем да отстояваме човешките ценности в изпитание.